|
Главная » 2008 » Декабрь » 27
Fragmentite od stihozbirkata se delo na eden mene drag covek Branko Jovanoski KRSTEVKA
Razgoleni gradi Na mladoto telo Pred vratite na nebesniot Hram……..
Plac I rasireni race Pred metalniot sad Zeni so raznolika obleka Vo krug………..
Detski plac I beli peleni Vo prepokriena kujka So iscadeni zidovi
Dolg salon I dolga masa Raspnati tkaeni dipli Od stariot razboj I crkoven zvon.
NA LEVATA STRANA
Izgrejsonce od mojata dlanka Preneseno niz sonot I mrakot
Sred praznoto pole Pod jabolkoviot nasad Go meram denot So stapalkite od nokta
Na levata strana Sred podzaspani gradi Srceto se budi Crveniot cvet O zenicata sto go meri Denot So drven arsin
KON VISINITE
Konjot bez griva So galopni stapki Go smali zazorot Na zvezdite
Vo visinata podignati Race I prsti Go secat vozduhot I sonceto gi gree Obrazite na denot.
...
Читать дальше »
Просмотров: 414 |
Добавил: cernodrimski |
Дата: 27.12.2008
|
|
К А З У С Не разбирам твоя език. Ти моя не ще научиш. Вероятно с някакъв трик глухотата ти се отключва. Но по принцип не съм крадец да разбивам с взлом вратата. По всичко личи - не съм спец в областта на информатиката. Широко срещан днес проблем: общуването изчезва. Науката е твой тотем - моят е поезията. Всеки на коня си язди сам, по своему галопира. Само целта е обща: натам, дето мисълта извира.
Д У Ш А Някъде в ъгъла стърже мишка. Вън есента се оплаква. Спят синчетата, топло дишат - татко им спи в очакване...
Аз над листа съм отново наведена и ми мирише на кухня. Нищо, нали по пътеки неведоми мислите пак ще хукнат.
Мина денят, припечелих за утре, спържих кюфтета картофени. Иде нощта и сред думите срутени свят ще градя - от строфи.
Тъжна душа, без късмет орисана - дай й поднебие бяло. Няма да легне един път и хрисимо сън да сънува в тялото си.<
...
Читать дальше »
Просмотров: 367 |
Добавил: cernodrimski |
Дата: 27.12.2008
|
|
В живота брутален и жесток имаме нужда от нежност, тя ще ни го дари с много невинна кокетност. В нов свят душите ни моментално преминават, тъга,болка,жестокост след нея винаги остават. Неизбежния край от истинската любов са сълзите, в неизвестности се хвърляме-нали важни са мечтите. Живота ни може да съсипе,да ни качи на 7-то небе, любовните химия и код-никой не може да преведе. Те са просто реакция от прекрасните чувства, по-изпипани от всички познати човешки изкуства. Сърцето бие неравномерно с неизвестна честота, едва ли е защото е в дълбока мрачна самота. Примесена със злоба,т,омраза става нечистоплътна, как тази доза отрова безпроблемно аз да преглътна ? Нали директно ще се влее в порите на сърцето, ценно,драго и мило там е - заедно взето. Любовта разкрива много тайни за човека, но не бързай така , раздавай го по-полека. Щом до нея се докоснем тялото се пречиства, като любопитен ученик-секрети,тайни разлиства
...
Читать дальше »
Просмотров: 370 |
Добавил: cernodrimski |
Дата: 27.12.2008
|
|
Моя обич
Живееш в мен - крехко и нежно цвете, растеш в мен - дивно и чудно красиво, така крехко, че докосвам те с трепет, даряваш ми пориви пламенно диви. Живееш в мен - моя обич крилата, не знам друго цвете от теб по - красиво, поливам с нежност и обич душата ти, пленена от теб и безкрайно щастлива. Живееш в мен - моя любов и дихание, изпълваш ме с жажда и дива копнежност, и нося в сърцето си топло послание - живей ти във мен и дари ме с безбрежност.
Пазя те в душата си Заваля в душата като дъжд, дълго чакан и така жадуван, напои сърцето изведнъж, подари ми мигове бленувани.
И задуха в мене южен вятър, преоткрихме нови светове, с теб докосвам всеки път дъгата, избуяла със вълшебни цветове.
И те нося в мен като сияние, пазя те в душата си Любими, моя нежна обич и мечтание, аз щастлива съм, че теб те има.
Автор: evchet0 pesnite s
...
Читать дальше »
Просмотров: 354 |
Добавил: cernodrimski |
Дата: 27.12.2008
|
|
Приказна жена
Приказко моя, съдбовна и нежна, извор на песни, усмивки, живот, щом те отпия с устни копнежни, в птица прераждам се, ти в небосвод Приказко моя, от двама ни писана, с любов те прелиствам и страст те чета. В живота влетя ми и стана ми истина, обична , прекрасна, любима жена.
Същност Рисувам с устни твоите желания, докосвам красотата ти, с върха на пръстите. Върху опуснатия хълбок на мълчанието, гори изгарящо докосване на устните, прехапани в очакването на целувка. И все така потръпвам в твоята прегръдка, останал там завинаги, обгърнат от писъка на непреживяните желание и тихото на шептещите устни мълвящи името ти . Заслушан в твоя звук, не спирам да те обладам… в мислите, докато съм в теб , той сменя се със друг и гали сетивата на търсещата нежност наша същнос
...
Читать дальше »
Просмотров: 349 |
Добавил: cernodrimski |
Дата: 27.12.2008
|
|
|
|
|
Статистика |
Онлайн всего: 1 Гостей: 1 Пользователей: 0 |
|