В живота брутален и жесток имаме нужда от нежност,
тя ще ни го дари с много невинна кокетност.
В нов свят душите ни моментално преминават,
тъга,болка,жестокост след нея винаги остават.
Неизбежния край от истинската любов са сълзите,
в неизвестности се хвърляме-нали важни са мечтите.
Живота ни може да съсипе,да ни качи на 7-то небе,
любовните химия и код-никой не може да преведе.
Те са просто реакция от прекрасните чувства,
по-изпипани от всички познати човешки изкуства.
Сърцето бие неравномерно с неизвестна честота,
едва ли е защото е в дълбока мрачна самота.
Примесена със злоба,т,омраза става нечистоплътна,
как тази доза отрова безпроблемно аз да преглътна ?
Нали директно ще се влее в порите на сърцето,
ценно,драго и мило там е - заедно взето.
Любовта разкрива много тайни за човека,
но не бързай така , раздавай го по-полека.
Щом до нея се докоснем тялото се пречиства,
като любопитен ученик-секрети,тайни разлиства.
Крайния резултат са едни незабравими спомени,
без значение-лоши,добри,в теб са пуснали корени.
Често се използва за лични облаги и неморални цели,
доста хора за успешно оръжие в коварността си са я взели.
Ослепителна,прекрасна,чиста,а не в шикозни станиоли,
няма смисъл да се измъчваш-не действа по протоколи.
Лесно е да се мрази,много по - трудно да се обича,
все повече върху любовта-,коварство и лъжа се стичат.
Много хора си мислят,че тя се купува с пари,
но с никакви черни пороци далавери не твори.
Дарявайте любов,с нея към щастието вървете,
с любимия човек качествата й споделете.
Автор - Пламен Тодоров 21.04.2007 г. В таванската прерия вечерта реших да се поровя,
ако няма нищо - поне към пет мишки да отровя.
Пороен дъжд,непрогледен хоризонт му пристана,
гръмотевица сякаш ме срази,като паметник останах.
Писания,легенди,символи,чертежи от вековни откровения,
с надпис "За жената в този клан при идните поколения".
Нахвърляните 'ясновидски' похвати-страха от тъмното убиха,
с остри тръни от измами и измекярство те душата ми обвиха.
Забутано кътче си наех от комшиите в чужбина,
стана си ми офис - откарах вече трета година.
Предимно из квартала намереното проповядвам,
неуките глупаци смотани-ах колко им се радвам.
Медальони,пръстени,гердани,кекави са ми ръцете,
медни гогли,на стената котешките глави - и двете.
Славата ми се разнася като доматено семе от вятър,
"Хайде лелини пиленца,да започваме днешния театър".
Съдбата Ви кроя от зли вечеринки,измислени сказания,
тежко на съзнанието,щом заловя се с моите изтезания.
Първият за днес - нищо ново , неуверено върви,
след минути портфейла , мисълта му ще кърви.
Усмивка пускам обиграна,"мило","сладичко","зайче",
с назубрени реплики ще я въртя-моето кравайче.
Кристална топка вярна,ръцете в нея ми потъват,
преструвки,вживявания и колапси нервите й опъват.
Очите ми от друг свят след минути ги отварят,
всъщност от сандъка записките гласно проговарят.
С учуда,видима възхита гледат,сякаш онемели,
вдъхновяват ме все така-пръсти кършат,вплели.
Влизам директно в такт с клиентските конвулси,
спомням си следващата фраза,уж улавям импулси.
Ококорена в кълбото,после и клиента фокусирам,
кажа ли му клишетата и мозъка му окупирам.
Увито нещо в хартия вадя - от кучето това остана,
уж медалъон срещу магия-а е пържола препикана.
Съвети с охота дори и за черна магия поднасям,
всъщност фамилията им далеч от щастието отнасям.
Събирам данни,казвам ги на който от тях има изгода,
при такава шарлатанка,клиентите са дашни по природа.
Нямам шесто чувство,на другите тяхното се замъглява,
желание да го доразвият - няма как въобще да оцелява.
В бранша няма място за истински и честни познавачки,
от системата гонени,ритани,укривани като детски играчки.
Дори и да предскажем бъдещето-няма кой да проумее,
каквото му е писано-това след време сам ще си вършее.
Апостол Павел -" Имайте ревност за по-добрите дарби ",
аз добавям -" Защо,след като още лъжа с моите шарби? "
*гогли - масивни обеци
*шарби - специални карти за гадаене
Автор - Пламен Тодоров 29.05.2008 г.
|
