Приказна жена 
Приказко моя,
съдбовна и нежна,
извор на песни,
усмивки, живот,
щом те отпия
с устни копнежни,
в птица прераждам се,
ти в небосвод
Приказко моя,
от двама ни писана,
с любов те прелиствам
и страст те чета.
В живота влетя ми
и стана ми истина,
обична , прекрасна,
любима жена.
Същност
Рисувам с устни твоите желания,
докосвам красотата ти,
с върха на пръстите.
Върху опуснатия хълбок
на мълчанието,
гори изгарящо
докосване на устните,
прехапани в очакването на целувка.
И все така потръпвам
в твоята прегръдка,
останал там завинаги,
обгърнат от писъка на
непреживяните желание
и тихото на шептещите устни
мълвящи името ти .
Заслушан в твоя звук,
не спирам да те обладам… в мислите,
докато съм в теб ,
той сменя се със друг
и гали сетивата
на търсещата нежност наша същност.
Имай ме
Затвори очи и ме имай,
не само в зова на сърцето си,
не само в мислите ме допускай
до себе си,
мечтай ме опасно и сподели ми
онези стихии прекрасни,
който бушуват в душата ти .
Привличай ме нежно, тъй както умееш,
и искай ми утрото, бляскаво, галещо,
от устните пий , не спирай омайнице,
не черна горчилка, а сладост
ми давай.
pesnite se zemeni od http://pepelopes.blog.bg
|
