К А З У С
Не разбирам твоя език. Ти моя не ще научиш. Вероятно с някакъв трик глухотата ти се отключва.
Но по принцип не съм крадец да разбивам с взлом вратата. По всичко личи - не съм спец в областта на информатиката.
Широко срещан днес проблем: общуването изчезва. Науката е твой тотем - моят е поезията.
Всеки на коня си язди сам, по своему галопира. Само целта е обща: натам, дето мисълта извира.
Д У Ш А Някъде в ъгъла стърже мишка. Вън есента се оплаква. Спят синчетата, топло дишат - татко им спи в очакване...
Аз над листа съм отново наведена и ми мирише на кухня. Нищо, нали по пътеки неведоми мислите пак ще хукнат.
Мина денят, припечелих за утре, спържих кюфтета картофени. Иде нощта и сред думите срутени свят ще градя - от строфи.
Тъжна душа, без късмет орисана - дай й поднебие бяло. Няма да легне един път и хрисимо сън да сънува в тялото си.
Все не харесва - ни дом, ни прегръдка, все й е тясно в покоя. Гони все нещо - типична хрътка. Боже, пази, че е моя...
Свят ще гради. А светът и нехае - тленни богатства трупа. Ето я, спряла, отчаяно лае - вие пред празна хралупа...
Н А З Д Р А В И Ц А Суета на суетите - всичко е суета... Броими са на всички ни дните - неброими са на света.
Може утре, дори след мигове стихия да ни погребе. Но тъй е дадено - ръст да вдигаме към едно небе.
Небето - символ на слабостта ни - съдбовен глас. Родим се, литнем и там потънем - във вечността над нас.
Дълбай от рано, дълбай, детето ми, на битието в пръстта. Студен е огънят, който свети в очите на старостта...
Знае майка ти, че те очаква път необратим. Наздраве, сине! Изпий си млякото - и да вървим.
pesnite se prezemeni od http://troha.blog.bg Автор: troha
|